Дора Прангаджийска е неорайхиански аналитичен психотерапевт. Психотерапията за нея не е просто професия, а призвание, което следва с цялото си сърце и отдаденост. Самата тя е осиновена и в практиката си е помогнала на много осиновени хора да извървят своя нелек път на приемането и осмислянето на личната си история. Този безценен опит тя споделя и с родители, осиновили деца, в групи за взаимопомощ в страната. Дора е автор на книгата „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“.
В тишината на тайната на осиновяване Дора насочи вниманието на обществото към осиновяването по един нов начин. Когато преди две години тя реши да подкрепи родители и деца, се натъкна на много гняв, неразбиране и тъга. Родителите, които осиновяват – невидими, често чуват за себе си, че са втора ръка и негодни. Осиновените деца получават своите етикети в обществото – „хранениче“, „отказан“, „нежелан“. Биологичните майки, които някога са се подписали, че оставят децата си за осиновяване, са обречени за цял живот да носят тежкото бреме на решението си, но и гневните упреци и осъдителното отношение на обществото. Осиновеният човек не може да стигне до информация до своите корени. Специалистите не разбират смисъла на това му търсене. А обществото обича да поставя етикети – „ялова“, „хранениче“, „нежелан“, „отказан“, „бездетна“.
В тази реалност Дора Прангаджийска посвети своя професионален опит на осиновяването. Тя направи десетки безплатни групи за подкрепа, участва в много срещи с деца и родители и прие на психотерапевтичното си диванче стотици хора, които се задъхваха от безсилие и лутане в собствената им представа за себе си и етикета – осиновен.
Дора показа осиновяването като дар. Преди няколко месеца събра своя опит в книга, каквато не е издавана до сега на българския пазар. Чрез „Благодаря ти, мамо! Пътят на осиновения от гнева до прошката“ Дора даде един много обстоен поглед върху личността и емоционалността на осиновеното дете. Съвсем леко и нежно разлисти душата на осиновения, показва ни неговите страхове и блокажи, говори смело за тайната на осиновяването и как това оставя траен отпечатък както върху душата на осиновеното дете, така и върху живота на родителите-осиновители. Опитът й е изключително ценен и допълни работата на специалистите в системата за закрила на детето. Книгата може да се нарече пътеводител в осиновяването. Чрез задълбоченото изследване на фазите на развитието на детето Дора дава ценния ресурс на знанието за възможните грешки, които ние, родителите, несъзнавайки, допускаме.
И до днес Дора работи за по-толерантното възприемане на темата осиновяване и осиновените деца в обществото. Чрез нейната подкрепа и безвъзмездно дарен труд стотици осиновени деца се гордеят, че са избрани и с мисия.
Дора Прангаджийска не просто сподели своя опит, тя успя да докосне сърцата ни. Франц Кафка казва, че множество книги са като ключове от непознати стаи в замъка на собственото аз. Книгата на Дора е точно това – ключ или цяла връзка с ключове, която ще служи дълго време да отключва ден след ден и години наред огромното количество неподозирани кътчета във всеки един от нас. Тя помага на сега растящите осиновени деца, на нашите деца, да живеят в общество, което ще ги приема. На нас родителите – да разбираме деца си. На специалистите – да вникват в света на осиновеното дете с внимание, нежност и разбиране.
Смяната на обществените нагласи, колкото и широко понятие да изглежда вече се случва. Част от този процес е именно Дора.
Номинираме я, защото благодарение на нейната работа безброй деца ще заспиват спокойно в уюта на своя дом, щастливи, че са осиновени. Стотици родители ще осъзнават щастието на осиновяването. Всички ние заедно все по-често можем да изразяваме себе си знаейки, че не сме сами.
Благодарим ти Дора!