Да спасиш умиращо училище може би изглежда мисия невъзможна за мнозина, особено в София, където родителите имат огромен избор от нелоши училища. Екипът на 40-о СОУ обаче доказа, че когато има желание, невъзможни неща няма. Историята за спасението на едно квартално училище е най-вдъхновяващата в моята кариера на социален репортер. Вероятно защото живея в този квартал и виждам промените с очите си.

През 2009 г. училището едва събира първолаци за две паралелки на минимума. Базата се разпада, говори се за закриване, сградата дори е „разпределена” според слуховете за какво ли не. Тогава началната учителка Антоанета Кръстанова, чийто стаж преминава изцяло в 40-о СОУ решава, че трябва да направи опит да го спаси. Кандидатира се за овакантения директорски пост. „Не исках да бъда директор по принцип, а точно на моето училище. Да видя има ли шанс да се спаси. Ако не, всеки да си търси нови възможности за развитие”, разказва Кръстанова.

Избират я. Днес училището има 4 паралелки с първокласници, пълни до дупка. По около 40 деца, записани в предучилищните групи за 5- и 6-годишните. Вратите на училището са отворени за всички деца, независимо от етноса и дали имат специфични образователни потребности. От столичния инспекторат по образование ги проверяват заради невероятните оценки по математика. Сградата е реновирана. Постоянно се работи по проекти. По такъв проект някои от децата обикалят Европа. „За тези, за които училището не е приоритет, имаме спортни програми, които ги задържат в училище”, разказва Кръстанова. Младите доброволци на училището към БЧК вече имат няколко първи места от специализираните състезания.

Гордостта на училището е кабинетът по биология, в който на всеки чин има микроскоп. Ремонтиран е и оборудван по проекта на „Америка за България”. Учителите се включили в съфинансирането с доброволния си труд – циклили и боядисвали сами. Кабинетът по география пък е обзаведен с дарени от майка на починал учител средства. И това ако не е доверие в екипа на училището. А когато разказва за успехите му, Антоанета Кръстанова никога не казва „аз”. „Без този екип не бих могла да постигна нищо”, споделя директорката. Успяла е да запази изключително ценни професионалисти, като учителката по биология, която проверява изпитни работи в Медицинския университет в София. А уж в малките училища нямало пари и възможност да се запазят добрите кадри. По-вероятно е обаче да няма желание.