“Тази седмица реших да не пия кафе и да не закусвам, със събраните пари купих сапун на най-нуждаещите се„. Това е част от дневника на един здравен медиатор – Юлия Симеонова. Докато не прочетох този дневник и докато не видях няколкото репортажа за Юлия, не можех да си представя какво толкова прави един здравен медиатор.
Ето какво: 21 Април: „Днес издирих общо 27 деца за ваксина и организирах имунизациите за тях да се направят следващите дни. Имам проблем обаче – майки на децата за ваксини са без маски, а личните лекари не пускат без маски и днес купих на 10 жени маски, но за утре не знам как да им осигуря маски?…“
23 Април: „Вчера нахраних 51 души благодарение на проф. Ивайло Търнев. Вчера като раздавах хляб, една майка със сълзи в очите ми каза, че осемгодишната й дъщеря й е казала „Мамо, гладна съм…“, а майката отговорила: „Изпий вода и лягай да спиш утре господ ще помисли за нас.“ …
29 Април: … „Осигурих на 40 души работа днес – ще копаят рози. Говорих с работодателя и той ми каза, че ще вземе на работа хората ако им осигуря маски. Веднага изтичах до Кмета помолих за 40 маски и отговора беше: „Имаш ги! БРАВО, момиче. Гордея се с теб, ти правиш велики неща!“ Днес 40 семейства НЯМА да спят ГЛАДНИ… Щастлива съм. Раздавам обучителни материали и обяснявам какво пише на тях…
***
Нека сме честни. Колко от нас са готови да правят това, което прави Юлия, да отидат там, където всеки ден е Юлия?
Юлия е събирателният образ на героите, които всеки ден се опитват да променят към по-добро живота на една голяма част от български деца, а така и на всички български деца. Знам, че мнозина сега си мислят – чак пък на всички, като че ли не знаем с кого работи тя? Само че от работата на Юлия и от хората като нея зависи един ден от „махалите“ да излизат знаещи и можещи хора, които няма да тежат на социалната ни система, а ще внасят в нея. А това е пътят към по-доброто бъдеще за всички български деца.
Юлия ходи там, където никой не желае да бъде – сред децата от „махалата“ на гр. Николаево и техните семейства. Пътува със собствената си кола всеки ден от Казанлък. Името на квартала е „Възраждане“ – дано е пророчество, не ирония. В него живеят около 1000 души, повечето от които деца. Дневникът на Юлия е изпълнен с дребни на пръв поглед жестове – да осигури филийка хляб на гладно дете, да научи децата да поддържат хигиена, родителите им да се грижат за здравето на семейството, дори да помага за уроците…
В условията на пандемия тя – 24-годишната майка и съпруга, рискува здравето и живота на своето семейство, за да се бори за един по-добър живот на другите. Стъпка по стъпка да им показва пътя към по-доброто бъдеще. Защото „желанието да помагаш е по-силно от страха“, твърди Юлия Симеонова.
Документи и източници в подкрепа на номинацията:
https://www.facebook.com/groups/422410475225846/permalink/884455299021359