Знаете ли какво е да Ви се обадят социални работници и да ви кажат: „Има едно бебе, наядено от плъхове, няма още годинка. Смятаме, че само Вие имате ресурс да се справите?“ А след час да ви помолят да вземете в дома си и сестричката му, която през целия си тригодишен живот не е излизала от кошарата. Бебето е с 40% кръвозагуба, каката – цялата схваната, с изкривени ръце и крака. Е, Гинка Илиева знае. Седем години двете деца остават в дома й, преди да ги осиновят в Италия. Момченцето оцелява, а момиченцето прохожда.
Друго момиченце, „гледано“ вкъщи цяла година легнало по гръб, попада в дома на Гинка на рождения си ден. Тя решава, че ще му подари семейство за първата му годишнина. Малката е със сплескана от залежаването главичка и с обърнати като на жабка крачета. Казват й, че вероятно няма да проходи. Благодарение на нейните и грижите на семейството й, момиченцето не само прохожда, но днес печели медали по художествена гимнастика, язди, кара ски, плува и говори три езика. Осиновена е в Нидерландия.
Гинка, съпругът й и родните им трима синове все още се грижат с много любов за първото си приемно дете. Съдбата ги среща, когато малката е на три години и те се превръщат в нейния коледен подарък, а тя – в техния. Вече е на 16 години. Майката е в чужбина. Не се отказва от дъщеря си, но и не се грижи за нея.
Гинка Илиева е програмен мениджър на Националната асоциация за приемна грижа. С годините се е превърнала в мотора на тази социална услуга у нас. Сама преминала през травмата на изоставянето като малка, тя е истинско вдъхновение и пример за това, че когато има желание, има и начин да се справиш. Не успява да завърши средно образование с връстниците си, но го прави преди 5 години – на 47 години. През 2022 година се дипломира в Шуменския университет със специалност „Социална педагогика“. Преминала е почти всички курсове, свързани с травмата при децата, за да им помага по-ефективно да намират пътя си. Обучена е за социален работник и работи като такъв за Националната пациентска организация. Всеки ден приемни родители, социални работници и загрижени за детските съдби хора споделят различни истории и казуси с нея с надеждата заедно да открият най-доброто решение.
„Децата при нас идват съкрушени като от филм на ужасите – буквално със счупен живот, наядени от животни, тормозени, пребивани… А си отиват щастливи, прегърнали новата си съдба. Това правим ние – отключваме, подаряваме една нова щастлива съдба“, обяснява какво е приемна грижа Гинка.
Документи и източници в подкрепа на номинацията
Цялата история на Гинка Илиева е разказана в официалния сайт на Националната асоциация за приемна грижа, в секцията „Истории“.
https://napg.eu/22-04-2023/
Споделена е и във фейсбук профила на Александър Миланов, изпълнителен директор на Асоциацията.
https://www.facebook.com/alexander.milanov/posts/pfbid0XcTXy3TMy29f5LMVhfzeraGBBn5Xukp3dfVVqWjhDBC7xGyrU2JQuePof9gjy5WGl