Имало едно време, едно училище, в което децата ходили всеки ден с трепет и желание. От което не искали да си тръгват, а желаели да имат нов и нов предмет. Каква ли била таз магия, която ги била омагьосала?

Там учителите преподавали с усмивка. Математика се учела, докато подскачаш на един крак или плетеш на две куки. Там език се учел докато разказваш приказка, или рисуваш картина в която са преплетени буквите. Там свиренето на флейта, ходенето на кокили, скачането на въже, играта на ластик са били преплетени с учебният процес. Там разходката в парка или в планината било ежедневие. Там всяко знание първо се усещало и опознавало, не само с главата, а с цялото тяло. Там душевността на всяко дете е нещо изключително важно. Там не се насърчавали състезателни игри – които водят до конфликти, а игри които сплотяват децата и те се научават да бъдат един отбор. Там нямало малки и големи… всички пеели, танцували и се хранили заедно.
Ето защо тези деца в това училище са били така ентусиазирани.
И тук приказката свършва!

Или не – тя сега започва, защото такова училище има! Това е училище създадено и управлявано единствено от родители. Това е училище в които всички, малки, големи и още по-големи, заедно се учат да бъдат усмихнати, толерантни и жизнерадостни. Това е училище от което никой не печели пари /освен учителите/ Но всички печелят бъдещето на децата си.